Днес рожден ден има поетът Борис Христов. Точно така, има и велик оперен певец с това име.
Но поетът е не по-малко прочут. 
Той не пише за деца, но кой знае - може би по-големите измежду вас ще харесат неговия магичен свят. Затова решихме да споделим тук едно негово стихотворение.
То се казва "Молитва", но човекът, който говори, иска повечето неща не за себе си, а за непознати хора. И нещата, които им пожелава, не са никак обикновени.
Например по всички празници хората си пожелават здраве, а тук пише "и кихни зарад болния с най-сладкото кихане". А ние си мислим дали винаги знаем кое на кого ще донесе щастие?
Слагаме тук самата "Молитва", за да можеш и ти да решиш.

Мъглата като балтон е провесила празни ръкави -
обличам балтона, направен по моята мярка.
И моля се - никого в тая нощ не забравяй,
господи, слязъл на пътя с колесницата бяла.
Дай на бедняка спокойствие - до обяд да подреме,
пари на глупака - да се ядосва, когато ги харчи,
помогни на джуджето от бъчвата мед да си вземе
и да намери в театъра своето място играча;
покани на вечеря поета - напълни му писалката
и овес дай на коня му, вместо да слуша стихове,
поседни до самотника в дългото негово чакане
и кихни зарад болния с най-сладкото кихане;
избери за палача някое друго призвание,
смачкай кърлежа, който кара жената да бяга,
затегни в самолета на децата коланите
и отведи до леглото стареца, който си ляга;
дай на мъртвия нощна шапка и хубава книга,
рай направи за дървото, което на ъгъла чака...
А на мен помогни в тая нощ у дома да пристигна
и да измия, господи, нозете на моята майка.