Коe ли хераклейче е подвиквало така на това сладко кученце преди 1700 години? Но кученцето избягало и се озовало в музея. Хераклея Синтика е много стар град. Толкова стар, че първите къщи в него били построени петнайсет века преди Хеопсовата пирамида.

Бил китен и малък. Нито много богат, нито много беден, нито много сит, нито много гладен. Имало най-различни работилници. Тъкачите тъчели красиви кърпи, черги и дрехи. Грънчарите правели чинии, чаши, гърнета, лампи и маски. Изглежда, хераклейските теракоти били търсени на пазара, защото
грънчарите използвали само качествени материали, като например рядката и скъпа египетска синя боя. Красота, ама с цената на здравето на майсторите. Глазурите – лъскавия слойт, който покрива грънците – били оловни и отровни.

Хераклейци били грамотни и живеели в къщи, украсени с разноцветна мазилка. Представете си голям централен площад, украсен с мраморни колони и статуи. Имало театър, бани, лекари. Имало и училище. Откъде знаем ли? Археолозите са намерили каменна плоча с издълбани имената на
учениците в гимназиона (така са викали наремето на училището). Ами ако вашият онлайн дневник попадне в ръцете на някой археолог след 1700 години? Тогава хората от бъдещето ще разберат колко ви е мързяло или колко умни сте били.
Тихият град преминал през няколко зловещи нападения с опожаряване и грабежи. Археолозите знаят за това от намерени оловни тежести за прашки и върхове на стрели. А също и от каменно гюле седем и половина кила.

Изглежда, нападателите са използвали голяма каменобойна машина. Жителите са бягали в паника. На пода на една от къщите е намерено красиво зланто синджирче, което собственикът навярно е изпуснал в бързината. Чувате ли писъците, свистенето на стрелите и пращенето на пожара?
Градът оцелял след ужасно земетресение през IV век, което здраво е разлюляло нашите земи. Попитайте родителите, бабите и дядовците си кое е най-силното земетресение, което помнят. През последните сто години това е земетресението през 1977 г. Е, древното е било още по-силно.
Сто години по-късно, през V век, последвало още едно, съчетано с речно „цунами“. Това окончателно съсипало надеждите на Деметрий и Аврелий, Пирула и Зоил, че могат да осигурят своето бъдеще и това на децата си в Хераклея Синтика. Те напуснали града завинаги. Сега част от вещите им се пазят в Историческия музей в Петрич.

Археолозите продължават да изследват Хераклея Синтика. Те вярват, че градът крие още много тайни, които предстои да бъдат открити. Доказателство за това е намерената през юли 2024-та статуя, висока над 2 метра и с глава на раменете – нещо, с което не могат да се похвалят повечето статуи от миналото и повечето хора от днес.

Петрич е по пътя за Гърция. Ако минавате от там, на отиване или на връщане от морето, отбийте се в Историческия музей в Петрич. Рекси много ще ви се зарадва!