Иде Коледа. Сигурно ще майсториш украса за вкъщи - познахме ли? И сигурно ще погледнеш за идеи в интернет. А като погледнеш... непременно ще попаднеш на сайта "Крокотак". От петнайсет години това е българският сайт с най-много и най-хубави идеи какво можеш да създадеш с малко цветна хартия, ножици и лепило. Или други уж дребни, а всъщност вълшебни неща. 

А знаеш ли всъщност кой ги измисля тези идеи?
Не?
Тогава се запознай със създателката на "Крокотак" Дани Цанкова. Истинска вълшебница, нали?

Как реши да създадеш "Крокотак"? Промени ли се идеята ти през годините?

Ами лесно, лежах на един самотен плаж и тя - идеята за КРОКОТАК - ме тупна по главата. Защо пък да не опитам, си помислих. И така се роди КРОКОТАК. Настани се за постоянно в главата ми и не ме остави, докато не го направя. Случвало се е дори докато спя, да ме буди и да ми подхвърли някоя и друга идея. Сега, след повече от 15 години, си живеем заедно с КРОКОТАК в пълна хармония - никой не се меси в живота на другия. Той ми дава идеи, аз ги правя и показвам на децата. Той си събира почитатели по цял свят, аз пък си имам най-хубавата работа, за която мога да мечтая.

Понякога си мисля, че просто не съм пораснала още, щом се занимавам с това. По цял ден съм с ножици и хартия в ръцете. Всички други големи хора работят някакви сериозни неща, ходят в офиси, на срещи, а аз си стоя вкъщи и рисувам и режа от сутрин до вечер. Когато някой непознат ме попита с какво се занимавам, се правя на сериозна и казвам, че съм графичен дизайнер. Трудно ми е да обясня каква ми е работата и кой е този КРОКОТАК.

Трудно ли е да опишеш идеята си стъпка по стъпка? 

И да, и не :) След като повторя някоя идея много, много пъти и накрая вече мога да я правя със “затворени очи”, подготвям видеоклип и снимки. На тях всичко изглежда лесно. Все едно че ей така се е получило, но не е. Колкото е по-просто, толкова по-трудно се измисля и представя. Все едно че правиш комикс с картинки. 

Защо понякога възрастните обясняват така, че децата не ги разбират?

Не знам. Ако аз обяснявам в картинки и децата ме разбират, това е много хубаво. Даже ме радва. Не се бях замисляла за това. 

Могат ли деца да предлагат идеи за "Крокотак"?

Да. Случвало се е децата около мен да ми показват своите идеи и после заедно да ги подготвим, за да бъдат публикувани в сайта. Обичам тези идеи. Те са по-различни, такива, за които аз не бих се сетила, защото съм голяма. 

Някои деца се притесняват, че подаръците и украсите, които правят на ръка, няма да излязат съвършени. Ти какво мислиш - би ли се зарадвала на нещо, което не е "като от списание"?

О, да. Обичам неща, направени от деца. Те са много ценни, неповторими и никой не може да ги повтори, дори и самите им автори.

От името на сайта разбираме, че много обичаш Доналд Бисет. Кои други книги би препоръчала на децата?  

Да, това е разказ в една от любимите ми книги от детството - "Небивалици". Не бих могла обаче да препоръчам точно определена книга. Всяко дете си открива своята книга или обратното, всяка книга си открива своето дете. За мен е много важно децата да живеят, заобиколени от красиви и смислени книги. Много се зарадвах, когато друга моя любима книга от детството стана любима и на моя син - “Приключенията на Лиско” на Васил Априлов. Новото издание на издателство "Ракета" с прекрасните илюстрации на Мира Мирославова успяха да представят текста по нов и съвременен начин. А това е доказателство, че хубавите книги нямат възраст. 

Благодаря ти, Дани! Избери ни, моля те, някое коледно занимание, което да публикуваме като визитка на "Крокотак".

Може би тази елхичка, защото ми я показа приятелче на Вяра, когато бяха малки. Идеята беше негова, аз само снимах стъпките за направа. После в училище му бяха казали нещо от рода на "явно си я гледал от КРОКОТАК" и той беше възмутен, защото КРОКОТАК беше гледал от него :)
 

Коледна елха от брошури, покрита с много сол :)

Видях подобна елха при приятели. Баба и внуче (милото ми Ангелче) бяха нанизали много изрязани брошури на шиш.

Когато ние направихме тази година своята брошурена елха, добавихме едно малко
​​​​​​подобрение – покрихме с лепило Ц200 и обилно поръсихме със сол. Ефектът беше невероятен. Тя стана като току-що покрита с бял пухкав сняг.


Много брошури… и без това ежедневно ни пълнят пощите с „най-изгодните оферти“, без които, видиш ли, не бихме могли да живеем :)

Нарязани на различни по големина квадратчета – като предварително си ги бяхме сортирали на купчинки. След това нанизани на шиш. За основа сложихме няколко парчета дебел картон, залепени с лепило. Когато е нанизана, с пръсти се оформя целият силует – навсякъде да са равномерно разтворени листчетата.


И тъй като все нещо ѝ липсваше на елхичката, дойде идеята със солта и лепилото Ц200. 

Поръсихме обилно със сол и зачакахме… докато изсъхне напълно лепилото. А това може да отнеме ден, два. След това добре изтръскахме неполепналата сол и елхичката беше готова.