Някои творци живеят кратко, но творчеството им се помни завинаги. В българската литература такъв е случаят с Петя Дубарова.
Ако попаднете в Бургас, не пропускайте да посетите къщата музей „Петя Дубарова“. Както и да оставите цвете на паметника ѝ в Морската градина. Тази българска поетеса е живяла кратко, но е оставила незабравимо творчество. По нейни стихотворения са създадени известни песни, които сигурно сте слушали неведнъж по радиото. В чест на големия ѝ талант всяка година се организира национален конкурс за средношколци. Те участват със стихотворения и разкази. Конкурсът носи името на Петя Дубарова и открива млади творци.
Петя Дубарова (1962 – 1979) е родена в Бургас. Къщата музей е всъщност домът, в който е израсла тя. Тук ще видите как е изглеждала детската ѝ стая и кои са били някои от любимите ѝ играчки. Има и нейни ръкописи.
Петя Дубарова започнала да си съчинява стихотворения много малка. Публикували ги в тогавашните детски вестници и списания. Хората в цялата страна ги четели и ги харесвали. Когато пораснала, Петя Дубарова започнала да учи в Английската гимназия в Бургас. Затова превеждала и текстове на песни от английски език. По онова време обаче хората живеели по различен начин от днес. За много неща имало строги правила, защото България била комунистическа държава. И ако не ги спазвали, следвали наказания. Такива правила имало и в училище. Например униформата като тъмна престилка с бяла якичка за момичетата била строго задължителна. Всички ученици трябвало да ходят колективно на бригади. Така се наричал доброволният труд в помощ на работниците в заводите или в земеделието. В бележниците освен оценките имало и бележка за поведение на ученика. Неговото намаляване било нещо много срамно. Дори по-срамно от лоши оценки. Така след ученическа бригада в завод Петя била обвинена, че има вина за повредата на част от една машина. За наказание в гимназията искали да намалят поведението ѝ. Тя не могла да се примири с несправедливото обвинение. Действала импусливно - и затова днес не знаем къде щеше да я отведе талантът ѝ.
Петя е оставила около 200 стихотворения. Потърсете ги! В тях се говори и за морето, за лятото и пролетта, за природата. Има дори стихотворения, посветени на ваканцията и на математиката! Ето как започва стихотворението на Петя Дубарова „Морето“:
Морето се обвива с прелестни дантели.
Ах, какви са нежни и сребристо бели!
А пък водорасли… Колко са красиви!
Леко потреперват — балерини живи!
Петя Дубарова (1962 – 1979) е родена в Бургас. Къщата музей е всъщност домът, в който е израсла тя. Тук ще видите как е изглеждала детската ѝ стая и кои са били някои от любимите ѝ играчки. Има и нейни ръкописи.
Петя Дубарова започнала да си съчинява стихотворения много малка. Публикували ги в тогавашните детски вестници и списания. Хората в цялата страна ги четели и ги харесвали. Когато пораснала, Петя Дубарова започнала да учи в Английската гимназия в Бургас. Затова превеждала и текстове на песни от английски език. По онова време обаче хората живеели по различен начин от днес. За много неща имало строги правила, защото България била комунистическа държава. И ако не ги спазвали, следвали наказания. Такива правила имало и в училище. Например униформата като тъмна престилка с бяла якичка за момичетата била строго задължителна. Всички ученици трябвало да ходят колективно на бригади. Така се наричал доброволният труд в помощ на работниците в заводите или в земеделието. В бележниците освен оценките имало и бележка за поведение на ученика. Неговото намаляване било нещо много срамно. Дори по-срамно от лоши оценки. Така след ученическа бригада в завод Петя била обвинена, че има вина за повредата на част от една машина. За наказание в гимназията искали да намалят поведението ѝ. Тя не могла да се примири с несправедливото обвинение. Действала импусливно - и затова днес не знаем къде щеше да я отведе талантът ѝ.
Петя е оставила около 200 стихотворения. Потърсете ги! В тях се говори и за морето, за лятото и пролетта, за природата. Има дори стихотворения, посветени на ваканцията и на математиката! Ето как започва стихотворението на Петя Дубарова „Морето“:
Морето се обвива с прелестни дантели.
Ах, какви са нежни и сребристо бели!
А пък водорасли… Колко са красиви!
Леко потреперват — балерини живи!
