Питали ли сте се някога кой създава въпросниците по детски книги в Книговище, какви съставки използва и по кое време на деня се получават най-добрите резултати? Ако да, не сте сами. Ние също се чудим и затова оставихме супник с въпроси пред входа на книговищната бърлога, за да поразпитаме нашите невидими помощници. Почти всеки ден те оставят нов въпросник за книгочудовището, но толкова бързат да се върнат към ежедневните си задачи, че никой никога не ги вижда. И ето, днес получихме първите отговори! Те са от Борислава Кузова, на галено Бори. Тя е най-работливият ни книговищен елф (макар че оприличава себе си по-скоро на малката вещурица Тифани Сболки). Изработила е ръчно над 100 въпросника – повече от всеки друг наш добротворец. Някои от тях са решавани над 300, над 500 и дори над 800 пъти. Какви са тайните й съставки? Четете надолу!
|
| Ти помагаш на Книговище, но дори не се познавате. Какво е то според теб по характер?
Всъщност мисля, че вече добре познавам Книговище и се чувствам уютно в неговия дом. Книговище е ентусиаст, идеалист и оптимист. Не се бои от работа, не търси извинения и причини, а предлага решения и запретва ръкави, за да ги осъществи. Необходимостта да правя нещо смислено. За мен детското четене е кауза. В последните години търсех възможност да работя или да доброволствам онова, което ми пасва най-добре. Образованието ми и работата ми в сферата на книгата и книгоиздаването, цялото ми влечение към книгите, четенето и писането – от кухнята на издателството до рецепцията на текста – ми липсват и се стремя към тях. Въпрос на егоизъм. Удовлетворявам собствените си потребности да правя това, което мога и обичам, и същевременно да съм полезна. 1 година, 365 дни, 109 въпросника. Тoва е невероятно! Как го постигна? Не знам как го постигнах наистина. Поставих си цел – да направя десет процента от общия брой на въпросниците в платформата. Реална, постижима цел. Заради работата на другите доброволци, които създават въпросници, от месеци съм близо да я осъществя, но все не успявам, защото общият брой непрекъснато се увеличава. Това е добре. Ако не греша, за тази една година Книговище удвои броя на предлаганите на платформата въпросници.
Пристрастяващо е – усещането, че правиш нещо читаво и важно. Създаването на въпросници не е точно работа, а творчески процес и аз го възприемам като удоволствие – приятно прекарано време в четене на книги, наслада от въображението и хумора на автора, възхищение от умението му да си играе с думите и да пише за деца. Имаш ли някаква тайна? Например: „Пет бързи и лесни начина да забъркаш въпросник за Книговище“? Понякога не е нито бързо, нито лесно, но след десетия въпросник можеш да направиш още десет пъти по толкова, без да ти прави впечатление. Важното е един път да повярваш, че можеш и да се престрашиш. С кое ли не е така? Нямам тайни, но ето няколко съвета за начинаещи: |
Преди първия въпросник прочети инструкциите няколко пъти. Важно е, особено що се отнася до измислянето на въпроси, съобразени с възрастовата група, както и такива за размисъл. Когато си готов с въпросника, прочети ги пак и виж дали си ги изпълнил. Направи го за следващите няколко книги, по които работиш, докато се увериш, че си овладял правилата. Редактирай се! Правопис, пунктуация, оформяне на изречението, за да е по-четивно – това не са непостижими цели. Всеки може да бъде по-добра версия на самия себе си, включително и чрез написаното. Някои книги са по-щекотливи и понякога можеш да зациклиш на тях. Остави ги за малко и направи няколко по-бързи, кратки и лесни въпросника по книги за по-малки деца, които се пишат с лекота. После се върни на трудното заглавие и го пребори със съзнанието, че няма невъзможни текстове за работа и всичко е въпрос на упорство. Формулирай ясно и без двусмислие въпросите. Добре е въпросителната дума или фраза да е в началото на изречението: кой, кога, къде, какво, как, колко, защо, чий/чия, откъде, по какъв начин, на кого, кому, по кое време, при какви обстоятелства, по каква причина. Това помага на детето да се ориентира бързо и фокусира вниманието му към смисъла на въпроса, а не към формата на поднасянето му. Редувай въпросителните думи и се опитай да включиш колкото се може повече от тях във въпросника.
Използвай синоними и широк набор от думи, дори и да са по-рядко срещани. Езикът ни е изключително богат – срамота е да не бъде използван пълноценно. Книгите разширяват кръгозора на използвания речник на децата и е в реда на нещата това да го има и във въпросниците, стига да е съобразено с възрастовата група. Не подценявай аудиторията. Децата се досещат интуитивно за смисъла на много от думите, които срещат за първи път, когато са в контекста на нещо познато. Влез в обувките на автора – нека отговорите звучат достоверно, сякаш са извадени от книгата и говориш с неговия глас. Използвай всичко около себе си за вдъхновение – дъжда, легена в банята, кривата круша на двора, счупения графит на молива, изгубената обеца. Всичко може да бъде използвано. Така ще излезеш от рутината и скуката на еднотипните отговори. Всеки предмет или действие са потенциално вълшебни. Забавлявай се! Нека това си личи – когато текстът позволява, измисляй отговори, които са забавни, неочаквани, пълни със странности и чудеса. Те са винаги възможни в света на детската книга, където въображението е неограничено и правилата са надолу с главата. Децата оценяват, когато ги изкараш от скуката – пиши с мисълта, че поне няколко от отговорите трябва да предизвикат искрен смях. Щом е смешно, значи е на мястото си, дори да става дума за заешки дарадонки, тролове със зелени сополи или попръцкване на ядосани феи, които перат миризливи елфски чорапи. |
Кой е последният въпросник, който остави в съкровищницата на Книговище? И защо избра да работиш по него? „Фалшивата брада на Дядо Коледа“ от Тери Пратчет и веднага след него започнах „Лош татко“ от Дейвид Уолямс. Това са автори, които моят син обича да чете, затова създавам въпросници по тях с приоритет. И двамата имат великолепно чувство за хумор, а забавлението е добър стимул за едно дете да заобича книгите. Струва ми се задължително да ги има на платформата, след като не е едно дете е открило удоволствието от четенето чрез техните думи.
Как избираш книгите, по които да майсториш въпросници? Старая се да обхващам едновременно читателските вкусове на сина ми и моите собствени залитания по красивите илюстровани заглавия. Започнах именно с въпросници по любими книги с красиви рисунки – те са ми почти колекционерска слабост. Направих и списък на детските книги в домашната ни библиотека, които не са качени на платформата. Година по-късно още съм до половината, понеже междувременно попадам на нови и интересни заглавия. Съвременното българско книгоиздаване за деца е на доста високо равнище, особено когато се отнася до малки бутикови издателства с ясна визия – както за преводни, така и за собствени авторски проекти и българско авторство на текста и илюстрациите. Подборът им е стриктен, работата – прецизна. Не могат да си позволят да издават каквото и да е, защото не е икономическо изгодно. Не насмогвам наистина да чета и да ги обхвана всичките, а те заслужават. Много би ми се искало Книговище да работи директно с издателствата и да получава от тях новите детски заглавия, по които да създава въпросници, за да е актуално спрямо това, което се чете в момента от децата. Мисля, че такова сътрудничество би било от полза на всички по веригата за популяризиране на детското четене и повишаване на функционалната грамотност. |
По кое време на деня пишеш въпросници? По всяко време.
Някой помага ли ти? Не. Опитах се да въвлека сина си, но той предпочита да изживява историите, да се потапя в тях. Създаването на въпросници му се струва твърде далеч от удоволствието от четенето.
Как измисляш грешните отговори на въпросниците в Книговище? С размах и чувство за хумор. Със свободата да измислям истории около обикновени предмети, които са в непосредственото ми обкръжение. Следвам настроението си и духа на книгата.
Кое те забавлява най-много при правенето на въпросник за Книговище? Възможността да се пошегувам с децата и да ги предизвикам да се засмеят в неочакван за тях момент като само в едно изречение създам образ, ситуация или действие, които са абсурдни, забавни, глупави и смешни, а в същото време – възможни, защото в света на детската книга няма граници на въображението. Използвам сина ми като лакмус дали съм успяла – ако се закиска на отговор, който съм написала, ако е възмутен до смях и после повтаря някоя фраза, значи съм се справила добре. Смехът е мощен инструмент за всичко в живота – от ученето до насладата от простичкия факт, че ни има.
Какво правиш, когато не пишеш въпросници? Знаем, че прекарваш дните си в музей в Несебър. Разкажи ни какво точно правиш там. Работя на касата на археологическия музей. Отговарям и за документацията, свързана със закона за защита на личните данни. Работата ми е еднообразна и често ми липсва интелектуална стимулация. През активния сезон нямам възможност да разговарям с хората, защото са твърде много, а времето ми е ограничено и съм съсредоточена в това да дам възможно най-добър шанс за информиран избор на всеки. Но работата ми в музея понякога ме среща с изключителни хора както сред колегите ми, така и сред посетителите. Имам възможност да се докосна до различен начин на мислене, култура и възпитание, да видя нова гледна точка и да науча нещо извън обичайната ми сфера. Другата ми работа отново е свързана с доброволчество. Горда съм, че вече повече от година съм част от екипа на младото местно читалище „Месемврия“, където цари леко хаотичен, дори бохемски в артистизма си дух. Там всички сме доброволци, тъй като читалището не разполага с отпуснат от общината бюджет, и всеки се е заел да прави това, което може най-добре: има музиканти, актьори, фотографи, художници, керамик, приложници в различни изкуства, хора на думите, хора на идеите, хора на действието и хора, които преди всичко друго са творци. Чувствам се на мястото си сред тях. В момента читалището е пусто и за всички нас е трудно да се примирим с тази действителност, в която личните срещи са нежелателни, събиранията за премиери на книги, концерти или детски театър – невъзможни. Реално точно това е същността на всяко читалище – да събира хората по интереси, да творят, да се развиват и да учат. Днес това е невъзможно. В последния месец се опитваме да създадем някаква виртуална алтернатива, но живият контакт липсва на всички.
Кои са любимите ти детски книги и книги за пораснали? Като дете обичах „Роня, дъщерята на разбойника“ и „Братята с лъвски сърца“ от Астрид Линдгрен, както и „Тайната градина“ на Франсис Бърнет. Чела съм ги толкова много пъти, че мога да създам въпросник по тях без да отварям книгите. Преди да се науча да чета сама гласът на сестра ми всяка вечер бе моят водач в приказките на Каралийчев. Винаги ще съм ѝ благодарна за отделеното време. Тя ме научи да обичам приказките. Днес съм капризен читател и нямам любими книги. Имам автори и жанрове, които предпочитам – съвременни романи на феминистка тематика, военни конфликти, насилие, за обикновени хора с необикновен живот. Интересна ми е психологията на героя зад действието. Задръжките и онова, което ги сваля и оголва същността: страх, власт, следване на чужд авторитет, смъртта на личната отговорност. Онези моменти в историята, в които хората привидно нелогично са се превръщали в зверове. Насилието, което дреме у всеки от нас. Мотивите, вината, как продължаваш да живееш след това, което са ти причинили или си причинил. Белезите на времето и опита. Стриите на израстването. Харесвам и фентъзи, което всъщност е логично, предвид любовта ми към детската книга и липсата на предели на въображението в жанра. Държа на доброто писане като умение да се пресъздаде четивно една история, да увлечеш читателя в своята гледна точка към света. Някои автори, разбира се, го могат по-добре от другите.
Как си избираш книга за четене? Нямам изграден алгоритъм. По отзиви от приятели, особено ако читателските ни вкусове съвпадат, от ревюта в интернет. Все по-рядко ползвам традиционната библиотека и книжарница – като че ли прекомерният избор всъщност го стеснява. Предпочитам да търся конкретни заглавия и автори, защото времето ми за четене е ограничено и не желая да разчитам на случайния принцип в избора.
Коя е следващата книга, която ще прочетеш? Вероятно „Цвят продълговат в морето“ на Алиенде или „Мидълсекс“ на Юдженидис, защото са на приятели и трябва да ги върна. Все не намирам време да прочета и „Заветите“ на Маргарет Атууд. Отдавна ѝ се каня, но не съм в подходящо настроение за темите и въпросите, които повдига. В купчината ме чакат трийсетина заглавия за възрастни и двойно повече детски. |
Каква беше като малка? Странна. Не се вписвах в ничия матрица. Заравях се в книгите, живеех в паралелна вселена. И до днес някои социални умения ми куцат, защото като дете не се научих да общувам пълноценно. Например не умея да разговарям с непознати. Интервютата за работа са кошмар. Да говоря пред публика – паника и стрес. Затова пък се научих да пиша, намирайки собствения си глас. Училището беше безкрайно мъчение, но ме научи да не се предавам, когато искам нещо, и да не се срамувам, че искам различни неща от тези, които вълнуват другите. Имах великолепни учители. Остана ми уважението към това, което те ми дадоха, и разбиране за цената, която са плащали, за да бъдат будители. |
Как ти казваха на галено? Бори.
Чувстваш ли се „пораснала“? Изобщо. Емоционално вероятно никога няма и да бъда. Това са и най-трудните уроци. Освен това продължавам да обичам да правя нещата, които съм правела като дете. Променило се е само равнището, степента, надграждането. Нищо повече.
На кой приказен герой приличаше тогава? Може би малко на Матилда. Или на Хърмаяни, макар че тогава още не беше създадена от своята авторка. Същата сухарка, която под повърхността живее шарен емоционален живот и трябва с търпение и приятелство да я белиш пласт по пласт, за да стигнеш до смелостта, безразсъдството и безгрижието, които всъщност носи. Харесвам Хърмаяни, защото даде на много деца онази гледна точка към света ѝ – разбирането, че човек не е само външното, само повърхността, че старанието в учението и различно устроеният ум не те прави непригоден за приятел, а аутсайдерите са изключително интересни същества, които си заслужава да опознаеш. Отнася се до всички „различни“ деца. Това е толерантност към другостта, на която всяко дете трябва да се научи.
На кой приказен герой приличаш днес? Мери Попинз. Или на малката вещурица Тифани Сболки от последните романи на Тери Пратчет за Света на Диска, която си е… същинска кофти тръпка за неподготвени. Има толкова много работа, която все някой трябва да свърши, но нужно е човек да подхожда към нея не само разумно и неуморно, но и с непресъхващо чувство за хумор и въображение. Да има разбиране към света и хората, да умее да си прощава, да е нещотърсач. Да се забавлява и да обича, каквото и да става, какъвто и да е отвън. И в крайна сметка най-голямата отговорност на всеки пред себе си е да не се отказва да върши това, което умее по-добре от другите – независимо дали е създаването на въображаеми светове за деца, както го прави Мери Попинз, маскирана под строгата си външност, или да лекува, да помага на другите и да бъде вещуря на Волнио народец като Тифани, да се учи и да се надгражда, да опознава и овладява уменията, които са му дадени свише. Да помни, че отговорността да се развива е преди всичко пред него самия. Да не се отказва. Междувременно – и да се забавлява, защото иначе светът би бил ужасно безлично и скучно място. |
