Конференцията за медийна грамотност събра граждански организации, български и чуждестранни институции, директори и учители от България и чужбина, които споделиха своите виждания и опит за това как медиите и образованието могат да работят заедно, за да изградят информирани и критично мислещи граждани.
Детските медии са изключително важни за формирането на медийна грамотност на децата. Около това мнение се обединиха учители и образователни експерти.
Събитието беше организирано от Коалиция за медийна грамотност, Фондация за свободата "Фридрих Науман" и "Книговище". Специален гост беше Časoris – международно призната и многократно награждавана словенска онлайн медия за деца с портал за медийна грамотност.
Конференцията представи актуалната картина на медийната грамотност в страната, съвременни добри практики и даде възможност за обмен на опит между учители и експерти.
На откриването на конференцията Десислава Гаврилова, съосновател на "Книговище", подчерта колко важна е медийната грамотност за бъдещето на страната и за демокрацията като цяло. Тя е част от комплекс компетентности, които включват познания за глобалния свят и способността за критично мислене. "Книговище" работи за създаване именно на тази цялост и взаимна свързаност на знания и умения. „Четенето е необходима предпоставка за медийната грамотност, а работата с децата от ранна възраст е от съществено значение, за да свикнат да се информират от сериозни източници и като възрастни“, каза тя.
Заместник-министърът на образованието Наталия Митева подчерта, че в ерата на дигитализация, където информацията често е използвана за манипулации, медийната грамотност вече не е пожелателна инициатива, а трябва да бъде основна компетентност. „Това е базово умение за младите хора“, заяви Митева. По думите ѝ Министерството на образованието и науката ще предприеме мерки за включване на медийната грамотност в учебния материал.
Кристина Христова, председател на Коалицията за медийна грамотност, представи интерактивната карта на проектите за медийна грамотност в България, която обединява всички усилия за насърчаване на медийната грамотност в страната. Целта на картата е да събере различните инициативи на едно място и да гарантира координация между тях, така че да се избегне дублиране на усилията.
„Гражданският сектор и институциите на ЕС играят огромна роля за осъществяването на тези проекти. Важно е ресурсите и обучителните програми, които имаме, да бъдат устойчиви и да се надграждат. Това ще гарантира дългосрочен успех,“ каза експертът Иглика Иванова.
Във втората част на събитието беше дискутирано как журналистиката и добрите ѝ примери може да подкрепи учителите и да им помогне за постигане на медийна грамотност в клас.
Модулът беше открит от Зорница Христова, главен редактор на "Вижте", която представи накратко принципите на работа на детската медия и подчерта значението на учителите като ключови посредници между медията и децата. Децата имат нужда да получават информация по начин, който няма да ги уплаши или обърка, и който няма да ги засрами, ако не разбират използваните думи, каза тя. Целта на „Вижте“ е да създаде мрежа от разбиране и знания, която да служи като здрава основа, върху която децата да се изграждат. Вместо да се губят в огромни и сложни теми, те получават кратки и ясни новини, които стъпка по стъпка разширяват техния кръгозор и им предоставят контекст и история. Така се изгражда цяла "вселена от новини", където е важно всичко да е свързано със света на децата и да отговаря на техния въпрос – защо трябва да знам това? Информацията е интересна, подкрепена с примери и никога прекалено абстрактна.
В панела участваха Аралин МакМейн, Global Youth and News Media (Франция), Нуми Еверлинг-Беке, Idea Foundation (Унгария), Николета Фотиаде, Mediawise Society (Румъния), Соня Мерляк Здовц, Časoris (Словения), Петя Косева, учител в ЧСОУ "Българско школо".
Стратегиите, представени от Аралин МакМейн, включваха използването на журналистически техники за преценка на съдържанието, занимания по журналистика в училище, ползата от срещите с журналисти лице в лице в клас, както и значението на доверени източници на новини за деца - особено словенските и българските медии, обсъдени на конференцията - като пример за надеждна и качествена журналистика.*
Соня Мерляк Здовц от словенската медия за деца Časoris обясни, че децата се интересуват повече от съдържание, писано от други деца. „Даваме на децата възможност да създават новини, да изразяват своите мнения и страхове. Работим по менторска програма, която учи децата как да пишат новини и да разпознават фалшивата информация,“ разказа тя.
Соня Здовц представи портал, разработен с помощта на учители, който включва учебни планове по медийна грамотност, успешно тествани със 100 учители. Онлайн класна стая за учители предоставя семинари за повишаване на увереността им в преподаването на медийна грамотност.
Нуми Еверлинг-Беке от унгарската Idea Foundation, занимаваща се с обучения по медийна грамотност в училище, също разказа за ползите от практическото обучение на ученици, когато самите те са в ролята на журналиста. В Унгария от 2019 година функционира програма за обучение на учители по медийна грамотност, обхващаща 160 училища и предлагаща безплатни курсове с продължителност от 5-6 месеца. А платформата Detekto.hu помага на учителите и учениците да разпознават фалшиви новини, като част от часовете по гражданско образование.
Николета Фотиаде, Mediawise Society (Румъния), представи ресурсен център за обучение на учители по медийна грамотност, фокусирайки се върху обучението, а не просто върху популяризирането на медийната грамотност. Основната цел е да се предоставят подходящи инструменти и методи за преподаване.
Опитът си в българско училище описа Петя Косева – преподавател в частно средно училище "Българско школо". Тя разказа за работата си с детската медия "Вижте", която мотивира децата да търсят информация и определи новините като "формат, който е близък до днешните деца", заради кратката форма и безпристрастността си. Според нея чрез четенето на новини се насърчава и четенето с разбиране и се навлиза дълбоко в теми и понятия. „Вижте изключително бързо и качествено влияе върху децата, те са любопитни, искат да знаят по всички теми“, каза тя.
Снежана Блажева, учител от СУ „Николай Катранов“, Свищов, представи своя опит от работата си с "Книговище". „Това е инструмент, който трябва да влезе в учебните програми“, каза тя. Учителката разказа за книговищната атмосфера, която се създава в нейния клас, и за това как тя увлича децата и те бързо напредват. „Не купувам други помагала и не ползвам други тестове – "Книговище" ми помага във всичко“, каза г-жа Блажева и запозна аудиторията с различни практически подходи за учене на нови думи, създаване на мисловни карти, четене на различни места извън класната стая... „Първоначално се плашех от технологията, но не спирам да търся новото. Няма невъзможни неща... Децата са сериозен партньор в работата с технологиите“, разказва Снежана Блажева.
Работни групи обсъдиха как медийната грамотност може да се интегрира в училищната програма, без да създава допълнително натоварване за учениците и учителите. Целта им беше да намерят начини за координиране на усилията между учителите по различни предмети, така че медийната грамотност да бъде част от общия учебен процес, без да се превръща в допълнителна тежест.
Работните групи също така предложиха стимулиране на извънкласни дейности и уроци извън класната стая, за да се насърчи практическото приложение на медийната грамотност.
Един от основните проблеми, които бяха идентифицирани, е липсата на комуникация между учителите, както вътре в отделните училища, така и между различни училища и институции. В резултат на това се предложи да се създадат училищни хъбове или общности, където учителите могат да обменят опит и добри практики по отношение на медийната грамотност. Групите също така подчертаха нуждата от устойчивост на проектите за медийна грамотност на институционално ниво, като предложиха добавянето на гражданско образование в учебните програми още от 3-ти клас, с методика, различна от предметите като „Човекът и обществото“ или „Български език и литертура“.
Друг важен аспект, обсъждан от работните групи, беше необходимостта учителите да развият умения за разпознаване на дезинформацията и да имат базови дигитални умения. Ново предизвикателство, което беше поставено на дневен ред, е как учителите да се справят с използването на изкуствен интелект в образованието, както и как самите те да представят работата си чрез социалните медии и други медийни канали, за да повишат доверието в своята професионална работа. Групите също предложиха по-голямо внимание към квалификациите и обученията за учители, насочени към малки населени места, както и създаване на вътрешноучилищни квалификации, които да отговорят на конкретните нужди на училищата.
* Global Youth & News Media проучва въздействието на журналистически коучинг опит за тийнейджъри и търси координатори на такива програми, които да се присъединят към усилията за създаване на основна система за оценка. Ако проявявате интерес, можете да се свържете с тях на адрес [email protected].
