Четенето на книги не само обогатява въображението и езиковите умения на децата, но е и с ключова роля за развитието на критичното мислене. Със сюжетите и интригуващите истории те се учат да анализират, разсъждават и разбират света около тях.

Ето как книгите могат да подпомогнат интелектуалното израстване на малките читатели и как ние като родители и учители можем да ги съпътстваме и подпомагаме:

Анализ на мотивите на героите

Когато децата се запознават с различни персонажи и техните действия, те разсъждават върху причините, които стоят зад тези постъпки. Това ги учи да разбират човешкото поведение, да развиват умения за анализ и по-дълбоко да осмислят моралните дилеми.

Така например в „Хари Потър и философският камък“ на Дж. К. Роулинг децата могат да анализират мотивите на Снейп – дали наистина е злодей, или има други, скрити, причини за поведението му. Това насърчава читателите да разглеждат действията на героите в контекста на по-голямата история и да разсъждават върху скритите мотиви за постъпките им.

Предсказване на развоя на събитията

Докато следят развитието на сюжета, децата често правят предположения за това какво може да се случи по-нататък. По този начин се стимулира тяхната способност да анализират информация и да изграждат хипотези, което е основа за критичното мислене. Така се подобряват когнитивните умения за обработка на информация и се разширява капацитетът за стратегическо мислене.

Спрете четенето в ключов момент и попитайте как според детето ще се развие историята. В „Червената шапчица“ например децата могат да предположат какво ще се случи, когато вълкът се преструва на бабата.

Сравнение между различни гледни точки

Книгите често представят ситуации от перспективата на различни герои. Това насърчава децата да разглеждат една и съща ситуация от различни ъгли и развива тяхната способност за емпатия и разбиране на комплексни взаимоотношения.

Така те разбират различията между хората и проявяват повече толерантност.

Разговаряйте с детето как вижда дадена ситуация и как я възприема друг герой. Добър повод за такъв разговор е  например "Малкият принц" от Антоан дьо Сент-Екзюпери -  цялата книга е изследване на различните гледни точки към живота на възрастните и на детето.

Разпознаване на причинно-следствени връзки

Четенето на истории помага на децата да видят как определени действия водят до конкретни последици. Това укрепва тяхното логическо мислене и способността да предвиждат резултати от дадени действия.

„Трите прасенца" е ясен пример за причинно-следствена връзка. Първото и второто прасенце строят къщи от слама и клони, защото това е по-бързо и лесно и те са разрушени от вълка. Третото прасенце строи здрава къща от тухли, влагайки повече време и усилия. Така децата лесно разбират как усилията и доброто планиране водят до успех.

Деконструиране на загадките

Мистериозните сюжети изискват от децата да събират улики и да свързват различни елементи, за да разберат цялостната картина. Това развива техните аналитични умения и способността да решават сложни проблеми. Способността за деконструиране на загадки е свързана с по-добро разпознаване на измамни или подвеждащи аргументи, което е ключово за критическото мислене.

В „Детективите Агата и Лари“ на Стийв Стивънсън младите читатели трябва да разгадаят мистерията заедно с героите. Те анализират уликите и детайлите, за да стигнат до извода кой е виновникът за престъплението. Това развива уменията им за критичен анализ и дедуктивно мислене.

Развитие на хипотетично мислене

Сценариите "какво би станало, ако" в книгите насърчават децата да обмислят различни възможности и алтернативи, което стимулира тяхното творческо и критично мислене.

Тази практика развива способността за планиране и адаптиране към променящи се ситуации.

Ето една идея за игра „Какво би станало, ако...“ – например, ако никога не пораснеш ("Питър Пан" от Джеймс Матю Бари) или ако Маугли не беше приет от вълците ("Книга за джунглата" от Ръдиард Киплинг), или ако Том не беше отишъл в пещерата с Беки ("Приключенията на Том Сойер" от Марк Твен), или пък ако Елза не беше избягала от кралството ("Замръзналото кралство").

Справяне с противоречия

Сложните сюжети често представят конфликтни ситуации, които изискват от децата да оценяват различни гледни точки и да търсят най-доброто решение. Това ги учи на гъвкавост в мисленето и способност за разрешаване на конфликти и критично разглеждане на нееднозначни ситуации.

В „Хобит“ на Дж. Р. Р. Толкин Билбо Бегинс често се изправя пред вътрешни конфликти – например дали да остане верен на своята миролюбива и спокойна природа, или да приеме смелостта и отговорността на авантюриста. Когато се изправя срещу Голъм и трябва да реши как да се измъкне от пещерата, децата могат да обсъдят противоречието между измама (да използва хитростта си) и морал (да се придържа към честна игра). Това развива разбирането за сложни ситуации и морални дилеми.

Идентифициране на скрити послания

Много книги съдържат метафори, символи и подтекст, които децата трябва да разпознаят и интерпретират.

Благодатна за размисли е „Алиса в Страната на чудесата“, където много от героите и сцените имат скрити послания и метафори за обществото и човешкото поведение. Например децата могат да анализират защо Чеширският котарак постоянно изчезва или какво символизира Червената кралица и Заекът.

Формулиране на аргументи

Размишлявайки върху действията на героите, децата се учат да изразяват и обосновават собствените си мнения. Книгите изграждат по-уверено общуване и по-убедителни позиции в дискусии и дебати.

Ето идеи за практическо прилагане на това умение: Насърчете детето да напише писмо до героя, в което да обясни защо според него дадено действие е било правилно или грешно. Например: "Скъпа Червена шапчице, мисля, че трябваше да избегнеш разговора с вълка, защото...".

Изберете конкретно решение или действие от книгата и помолете детето да изброи плюсовете и минусите му. Например: "Какви бяха предимствата и недостатъците на това, че Том Сойер отиде в пещерата с Беки?".

Оценяване на информацията

Умението за оценяване на информацията се счита за ключов фактор за изграждането на критично мислене и дигитална грамотност. Четенето на разнообразни текстове учи децата да различават важното от несъщественото, да оценяват достоверността на информацията и да правят информирани заключения.

Как може да го практикувате: помолете детето да маркира най-важните моменти от книгата, които движат сюжета напред. Или пък да направи списък с най-важните качества на главния герой, които го описват най-добре – например  Пипи Дългото чорапче. Може също да откриете моментите в една книга, когато героите се поддават на лъжи и измами.
 
Развиването на критично мислене е най-успешно при съвместно четене на деца и родители, учители, братя и сестри, приятели... В разговорите и обсъжданията на книги децата се учат да анализират действията на героите и да оценяват информацията, да  изразяват собствени мнения, да разпознават ключови теми, да различават добро от лошо и да осмислят последствията от различни действия.

Въпросниците в Книговище са повод за разговор между деца и родители, улесняват диалога между тях и дават идеи на родителите за темите и подходите в общуването. Това позволява да се обсъждат  различни теми, като така се упражнява критичното мислене.
 

Приятно четене!

Снимка: Freepik

Източници:
https://freekidsbooks.org/the-role-of-childrens-books-in-developing-critical-thinking-skills
https://www.parentingforbrain.com/critical-thinking-for-kids
https://chudesa.bg/1030-nasyrchavane-na-umeniata-za-kritichno-mislene-pri-decata/
https://diuu.bg/emag/8577/
https://www.storyfindersbooks.com/blog/benefits-of-reading/does-reading-help-children-develop-critical-thinking-skills
https://www.readingranch.com/thinking-skills-while-reading