Днес, на 6 май, се отбелязват два празника. Единият е Гергьовден - традиционен народен празник, свързан с почитането на свети Георги, който най-често се рисува като победител в битка със змей. Миналата година ти разказахме за тази страна на празника - змейската. Ако обичаш фантастични животни, можеш да си припомниш ето тук какво са змейовете и ламите в българските предания.

Другата страна на празника е свързана с Деня на храбростта. С други думи, това е празник на българската армия. Тема, която е малко трудна за обсъждане с деца. Защото армията съществува заради войните. А войните са нещо толкова лошо, че възрастните не искат да говорят на децата за тях. 

В мирно време хората имат правила - кое е добро и кое е зло. Зло е да убиваш, зло е да откраднеш или вземеш насила чужда вещ, зло е да лъжеш, да унижаваш. По време на война хората престъпват тези правила и от това следват много страдания.

Все още обаче държавите не са измислили начин, който да спре всички войни веднъж завинаги.
Когато един човек нападне друг и престъпи правилата, престъпи законите, тогава може да дойде полицията и да го арестува. Защото тя е по-силна и от двамата и може да напожи правилата.

Когато една държава нападне друга, няма световна полиция, която да я спре. Затова държавите правят различни неща, за да се "застраховат". Например поддържат своя армия - обучават войници и купуват техника, така че да могат да се защитят в случай на нужда. Освен това могат да се съюзят с други държави и заедно да бъдат по-силни. Такъв военен съюз е НАТО - България също е част от него.

Преди армията на България беше "наборна". "Наборна" армия значи, че всички момчета, които завършат училище, бяха длъжни да преминат година или повече военно обучение. През това време те живееха далеч от семействата си, сред други войници. Вероятно дядо ти или други твои близки разказват спомени за "казармата". Те се отнасят именно до това. 

В момента армията ни е професионална. Това означава, че хората, които участват в нея - както войниците, така и офицерите с различен ранг или другите служители (напр. военни лекари), - получават заплати, за да бъдат гаранти на мира. Днес има спорове не трябва ли да се връща казармата. Те са част от по-големия спор - каква част от своя мирен свят трябва да жертваме, за да предотвратим войната?

Има и трети начин да се поддържа мир - с помощта на дипломацията. Дипломацията е начин държавите да решават споровете си без войни - като търсят решение, което да е изгодно за всички. Колкото по-често става така, толкова по-добре. 

Днешният ден може да е празник на армията, но е празник по време на мир. За разлика от други страни, нашата страна в момента е мирна. Тя е преживяла много войни, които са ѝ се отразили изключително тежко. Във всяко семейство, включително и в твоето, има по някой дядо или прадядо, който е воювал. По някоя баба или прабаба, която е трябвало да отглежда децата си сама. Някой прапрадядо или прапрабаба, които са били принудени да напуснат родните си места и да живеят като бежанци - също както в момента хората бягат от войните, които се водят сега. Разпитай родителите си за тази страна на своята семейна история. И поговорете колко е хубаво, че това е в миналото. Че сега нашата страна е мирна. Защото всички начини за поддържане на мира не достигат, когато хората просто забравят, че това е важно за тях.